При мъжка инконтиненция уролозите често предлагат като допълваща традиционното лечение и бихейвиористични практики. На първо място това са упражненията, въведени през далечната 1946 г. от д-р Арнолд Кегел. Те са много лесени за приложение, но обещават огромни ползи и ефективно облекчение. Целта им е да укрепят тазовите мускули, да подобрят циркулацията на кръвта в зоната на пикочния мехур и затова трябва да се практикуват редовно продължително време. Удобството им е в това, че могат да се правят по всяко време и на всяко място.
На първо място техниката, препоръчвана от Кегел има положителен ефект като превантивна мярка срещу проблеми с простатата, фекална и уринарна инконтиненция, фемороиди и др.
Първата задача е мъжът да открие правилните мускули, които трябва да се съкращават и след това да се научи да ги активира правилно. Най-лесният начин е т.нар. спиране по време на уриниране. Тъкмо мускулът, който прекъсва уринирането е този, който следва да се тренира. Самите упражнения могат да са:- съкръщаване и отпускане на мускула за около 5 сек. с десет повторения при пъти дневно
- постепенно увеличаване броя на повторенията с добавяне на три допълнителни във всяка серия така че след време да достигнат до 300 дневно
- съкращаване и задържане по няколко секунди
- постепенно увеличаване на задържането и съкращаването, както и постепенно отпускане на активирания мускул така че след време да се достигне 20 секундно задържане
Систематично прилагане на метода на Кегел не дава бързи резултати, ефект може да очаквате едва след края на втория месец. Повечето хора забелязват подобрение през третия месец. Упражненията трябва да се правят постоянно, всеки ден до края на живота.
Вторият способ при инконтиненция, препоръчван от лекарите е ходене до тоалетна на строго определени интервали. Честото уриниране под график с течение на времето се разрежда и спомага за по-успешното задържане на урината.