Състоянието, при което половият член не е достатъчно еректирал и има невъзможност да се извърши полов акт се нарича ерективна дисфункция. Тя може да бъде временна или постоянна. Тъй като ерекцията се появява в специални обстоятелства нейната липса по-често е свързана с психологически, отколкото с физиологични причини /съдови, ендокринни или нервни смущения/.

Мъжете с хипертония, напреднал диабет, приемащи антидепресанти и хипотензивни препарати, както и в отделни случаи на тръвми на гръбначния стълб се оплакват от блокирана или слаба ерекция.

При продължителни нарушенията в либидото, оргазма и еякулацията при мъжа той следва да се обърне към лекар без притеснение, за да се изясни дали тези проблеми са функционални или зад тях стоят болестни промени в организма. От съществено значение е пациентът да сподели наличието на спонтанни ерекции /нощем или сутрин/, възможност за ерекция при самозадоволяване, дали съществува ускорена еякулация. Специфичната клинична картина, която би породила хипотеза за симптоматично нарушение на ерекцията при увреждане на съдовата система, е свързана с постепенното и тотално влошаване качеството на ерекцията, независимо от това дали става въпрос за ерекция при сексуална стимулация, спонтанна ерекция или такава при самозадоволяване. Назначават се лабораторни изследвания на липидния и кръвно-захарния профил, еякулат, проследяване на кръвното налягане, измерване на кръвотока в съдовете и измерване на чувствителността в половата област.