Ракът на простатата, както и повечето други видове онкологични заболявания, следва да се лекува комплексно. Основните методи за лечение, които предлага съвременната медицина са хирургия, лъчетерапия/брахитерапия и хормонална терапия. Пикът на заболяването е при мъже, навършили 50 години. У нас рак на простатата при мъже под 50 годишна възраст се среща изключително рядко. В последните години повече от 85% от случаите на карцином на жлезата са хистологично доказани, като около 10% са в първи стадии, около 40% във втори и над 30% са в напреднали стадии на болестта.

Как трябва да се диагностицира рака на простатата?

Първоначалното ректално туширане е най-достъпен и доста точен метод за откриване аномалии в структурата и плътността на жлезата, които в последствие се оказват злокачествени. Опитният уролог и директният ректален преглед може да се счита за добър диагностичен метод.

На второ място образната диагностика следва да отграничи бенигнената от малигнената простатна тъкан посредством методики изобразяващи вътрешната структура на простатната жлеза, простатната капсула и отношението към съседните тъкани и органи.

Прилагането на определен метод или комбинация от методи на лечение зависят преди всичко от морфологичната характеристика на тумора и стадия на заболяването. Поставянето на точна хистологична диагноза е незаменима част от цялостния диагностично-лечебен процес. За да се установи наличие на ракови клетки една от началните стъпки е внимателното проследяване на простатния специфичен антиген (PSA). Следва да се отбележи, че високите стойности на ПСА не означават автоматично злокачествено заболяване. ПСА е органно специфичен, но не и туморно специфичен и повишените находки може да се дължат на скорошна манипулация в областта на простатата или заболяване на простатата – простатит, ДПХ и др. От друга страна често пациенти с доказан рак на простатата имат референтни стойности на ПСА. Това е причината маркерът да бъде използван широко при профилактика рака на простатата, но не и като единствен показател.

В комбинация с ултразвуково изследване на простатата ПСА помага за първоначално определяне на туморния обем и за проследяване развитието и агресивността на болестта. Значението на употребата му нараства и при едновременно съчетаване с имунохистохимични техники за откриване на произхода на неоплазмите и от тук – относително сигурен начин да се открие или отхвърли произхода на злокачествения процес.

Следващ метод за диагностика е биопсията, която се прилага при сериозни съмнения от рак на простатата.

За откриване на метастази се използват както и КАТ (не достатъчно презицно изследване, което показва главно външните контури на простатната капсула и тазовите лимфни възли), така и костната сцинтиграфия (ракът на простатата метастазира най-често в лимфните възли и в скелетната система). Компютърен томограф и ядрено-магнитен резонанс са високо-технологични изследвания използвани за диференциално-диагностични проблеми. В сравнение с останалите методи ЯМР има по-високата си разделителна способност при изследване на меките тъкани и може да даде информация за вътрешната структура на жлезата и да разграничи периуретралната от периферната зона на простатата.

Кои са начините на лечение на рак на простатата?

1. Активно наблюдение
В България се практикува т.нар. активно наблюдение, при което ракът на простатата не се лекува, а само се наблюдава дали нараства или не. Специалистите твърдят, че някои форми на рака на простатата са с изключително бавно развитие и лечението им може да се отложи. Пациент, на който му е предложено да не лекува рака на простатата си трябва да има изключително голямо доверие на своя лекар. За измерване агресивността на рака на простатата се използва индекса на Глисън, а в последно време и нивата на серумния глутамат.

2. Хормонална терапия
Хормоналното лечение при рак на простатата е с ниска оценка от страна на практикуващите уролози и в момента се препоръчва от по-малко от 50% от авторитетите в областта. Ограничения при хормонотерапията – не може да бъде прилагана продължително при пациенти със сърдечно-съдови и чернодробни заболявания.
Системната химиотерапия при рак на простатата има незначителен ефект и не се препоръчва от авторитетите в областта.

3. Лъчелечение/лъчетерапия
Лъчетерапията се дели на перкутанно лъчелечение и брахитерапия. При първият метод облъчването става през тялото, т.е. се засягат и други органи и тъкани, а при вторият радиоактивният елемент е вътре в тялото и действа локално.
За да се ограничи риска за кожата при перкутанното лъчелечение в тялото се прониква през няколко полета.

Брахитерапевтичната процедура е по същество миниинвазивна хирургична манипулация и затова пациентите следва да се обезболени. Преимуществото на брахитерапията е анатомичната достъпност на простатата като орган. Практикува се или перманентна брахитерапия със семена (познати като радиоактивни импланти) или брахитерапия с висока мощност на дозата.

Огромните недостатъци на лъчелечението са високата обща лечебна доза радиация и риск от увреждане на всички органи в коремната кухина. Методът се препоръчва във връзка с ниската му стойност в сравнение с оперативна намеса. Противопоказания – при пациенти със стриктура на уретрата.

Пациентите, лекувани чрез брахитерапия съобщават за хронична умора и отпадналост, но и за цистит, кръв в урината (хематурия), сриктури, инконтиненция, възпаление на ректума, анус претер, хронична диария, отоци.

3. Радикално премахване на простатата по хирургичен път
Необходимо е преди да се пристъпи към операция на простатата да се вземат предвид редица фактори – дали ракът е метастазирал в костите и органите, дали пациентът е с добри шансове да преживее операцията, дали няма съпътстващи заболявания, дали не е в много напреднала възраст (над 90 години).

Палиативното лечение на рака на простатата, което не отстранява самия тумор, а само ограничава развитието му е възможно и често се практикува, когато радикалното отстраняване на простатата по една или друга причина няма да доведе до желаните резултати.

Радикалното лечение на рака на простатата може да бъде изключително ефективно в ранен стадий, когато процесът не е метастазирал. При него по хирургичен път се премахва цялата простатна жлеза, семенните мехурчета и прилежащите лимфни възли. Подобна операция гарантира в най-голяма степен и пълното излекуване. Важно е туморът да се изреже максимално, като се вземе материал за хистологично изследване, защото не добре извършената интервенция крие висок риск от рецидиви.

Радикалната простатектомия или отстраняване на простатата може да се извърши чрез традиционна оперативна техника – през разрез със скалпел или чрез щадящата и модерна лапароскопска техника. Разликата в двата метода са в рисковете от кървене и кръвозагуба, както и във времето, прекарано под пълна упойка. По тази причина лапароскопският метод е наречен още и безкръвен.

Изключително важно за успешния изход на операцията е и опита на хирурга. Усложненията, които може да съпътстват традиционната простатектомия са кръвозагуба, загуба на потентност, инконтиненция (неволно изпускане на урина), уринарна фистула, продължително възстановяване, болезнено заздравяване на разрезите, инфекция и смъртност. Всички тези рискове са сведени до минимум при лапароскопска операция, извършена от опитен уролог.

По света се практикува и робото-асистирана простатектомия, когато специална роботизирана ръка извършва операцията, но тя изисква високо ниво на компетентност на екипа и като нова техника все още доказва своята ефективност. В момента много пациенти съобщават за проблеми със задържането на урина след този оперативен метод.

Какъв е следоперативният възстановителен период?

Ако е приложена традиционна радикална простатектомия са нужни около 2 месеца за възстановяване. При лапароскопско лечение периодът се съкращава наполовина, а понякога е и още по-кратък. Хранителната диета 1-2 седмици след интервенцията изключва люто, прекалено солено, газирани напитки, силен черен чай и кафе.