Има ли връзка тестостеронът с развитието на рак на простатата?
Това е въпросът на който урологичните среди дават противоречиви отговори. Едната теза е, че тестостеронът укрепва общото здравословно състоянието на мъжа. Други твърдят, че мъжкият полов хормон е отговорен за активирането на латентни ракови клетки.
С цел обективна оценка на влиянието на мъжкия полов хормон върху простатния карцином, учени от NYU Langone Medical Center и Laura and Isaac Perlmutter Cancer Center са направили анализ на 250 000 медицински досиета на National Prostate Cancer Register и Prescribed Drug Register, главно сред местното население на Швеция. Това е една от малкото държави в света, която събира детайлна информация за раковите заболявания, покривайки цялото население. Докладът беше представен на годишната среща на Американската Урологическа Асоциация (American Urological Association) в Сан Диего, Калифорния.
Резултатите показват, че няма повишен риск от развитие на рак на простатата при мъже с назначена тестостеронова терапия в продължение на една година, а напротив – рискът е редуциран с до 50%. Това потвърждава, че основните рискови фактори за развитието на простатен карцином са именно: възраст на мъжа над 40 години или наличие на склонност към развиване на заболяването в семейството, т.е. наследственост.
Тестостеронът е мъжки полов хормон, отговорен за половото и репродуктивнтото развитие. С напредване на възрастта, произвежданият от тестисите тестостерон се секретира във все по-ниски нива. Тестостероновият дефицит води до еректилна дисфункция. Хормоналната терапия се прилага и при: загуба на сексуално желание, депресия, мускулна атрофия, остеопороза.
Трябва да се подчертае, че най-доброто за здравето на мъжа е поддържането на балансирани нива на тестостерона в рамките на нормата. Счита се, че мъжете с нива на тестостерона по-ниски от 350 ng/dL и налични симптоми, трябва да бъдат консултирани за необходимостта от прилагане на хормонална терапия. Тя се извършва по различен начин: под формата на мусклни инжекции, прием на таблети, депо-импланти, пластири, както и под формата на гел.
Следващите проучвания на екипа ще бъдат фокусирани върху установяването на причината за поява на агресивен простатен карцином при занижени нива на тестостерона и какъв е механизмът на защита при поддържане на нивото му в установените норми. Референтните стойности са различни в зависимост от възрастовите групи и се определят от 270 до 1070 ng/dL със средно ниво от 679 ng/dL.
Средни нива на тестостерона по възрастови групи: