Анатомия на простатата

A-AA+

Простатната жлеза (мед. glandula prostata) е част от репродуктивната система на мъжа, разположена в малкия таз. Тя се описва като плътно тяло с форма и големина на кестен, разположено под пикочния мехур. Простатата обгръща част от пикочния канал (уретера), който образува в нея малко изпъкнала дъга. Простатата е обвита в простатна капсула. Всички злокачествени процеси, които се развиват под простатната капсула се считат за обратими и без последствия за живота на пациента.

Простатната жлеза (мед. glandula prostata) е част от репродуктивната система на мъжа, разположена в малкия таз.

1 — ductus deferens; 2, 3 — ampulla ductus deferentis; 4 — vesicula seminalis; 5 — corpus vesiculae seminalis; 6 — ductus excretorius vesiculae seminalis; 7 — prostata; 8 — utriculus prostaticus; 9 — colliculus seminalis; 10 — crista urethralis; 11 — sinus prostaticus; 12 — ostium ductus ejaculatorius;

Простата е жлезен орган, който излива произведения от нея секрет в спермата. Секретът потенцира сперматозоидите, за да могат да останат по-дълго време живи и подвижни и да осъществят по-успешно оплодителната си дейност. Секретът, който отделя простатната жлеза е богат на ензими – белтъци с много важни функции в човешкия организъм. Някои от ензимите, съдържащи се в простатния секрет са: кисела простата-фосфатаза и PSA (простата-специфичен антиген), чиято роля е да втечнява спермата. Друго важно вещество, което се съдържа в простатния секрет, е сперминът. Неговата функция е да защитава ДНК на сперматозоидите. Секретът на простатата е млечнобял, рядък и леко кисел. Той е около 25% от състава на мъжката семенна течност.

Допълнително секретиращата функция се свръзва с хипофизата и надбъбречните жлези. Вътрешната функция на простатата е свързана с хормоните, които тя отделя в кръвта и оказва влияние върху работата на целия организъм. Едни от основните са простагладнините – вещества, които имат сериозна роля при обмяната и поддържат тонуса на гладката мусуклатура.

Простатата е с размерите на орех 4х3х2 см и обикновено тежи около 30-40 гр. в зряла възраст на мъжа. Формата й е като обърнат надолу с острата част кестен. Изградена е от жлезна и мускулна тъкан. Жлезната част формира около тридесет тубуло-алвеоларни жлези, слети частично чрез отводни канали, които се отварят в пикочния канал при семенното възвишение. Съставен е от цилиндрични клетки. Произвеждат секрет със слабо кисела реакция и специфична миризма, който съдържа лимомена киселина, липиди и кисела фосфатаза. Мускулната част е съставена от гладкомускулни влакна, които се съкращават при еякулация и така спомагат за изливането на секрета, произведен от жлезите.

Инервацията на жлезата се осъществява от нерви, които идват от хипогастричния плексус. Те биват следвъзлови симпатикови и предвъзлови парасимпатикови.. Нервни елементи на жлезата включват и сетивни влакна от гръначно-мозъчен произход, освен вегетативните нерви.

Кръвоснабдяването на жлезата е много добро, което допълнително усложнява всички интервенции и говори в полза на лазер като най-добре коагулиращ метод при третиране на простата.

Лимфодренажът на простатата се осъществява по три пътя: по семепровода и наличните лифни възли, по хипогастричните лимфни възли и по лумбалните лимфни възли.

Простатата се разделя се условно на три дяла:

Средният дял е разположен между двата изхвърлящи канала и именно неговата хипертрофия в един момент от живота на мъжа затруднява уринирането и предизвиква застой на урината. Простатата граничи с дъното на пикочния мехур в горната си част и с мускулите на междиницата в долната си част и отстрани. През тъкъните на простатата преминават и изхвърлящи канали на границата между трите дяла. В близост до простатата се намира правото черво и именно това прави възможно опипването й от уролог чрез ректален преглед. Предната повърхност на простатата е на около 1,5 см зад лонното съчленение, свързана е с образуващите го кости чрез срамно-простатната връзка. Пространството между простатата и симфизата съдържа и хлабава съединителна тъкан, както разбира се и кръвоносни съдове. Простатната жлеза няма контакт с перитонеума.

Установено е, че след 50-годишна възраст на мъжа простатната жлеза хипертрофира. Състоянието се нарича доброкачествена простатна хипертрофия ДПХ и е познато като увеличена простата. Нарасналата тъкан притиска пикочния канал и е пречка за нормалното уриниране. В средна възраст в някои алвеоли на простатната жлеза се откриват сферични телца с жълтокафяв цвят, които образуват от белтък и нуклинова киселина. С напредване на възрастта техният брой се увеличава, а понякога се наблюдава и процес на калциране.

Харесахте ли статията? Споделете я с приятели!
реклама

Профилактика и лечение на урологични заболявания в Хил клиник

Урология на простатата
Всеки мъж, живял достатъчно дълго се сблъсква с проблеми с простата си.
Урология на камъните
Иновативен лазерен метод за разбиване на всички видове урологични камъни, където и да се намират.
Обща урология
Индивидуален подход, ефективно лечение и профилактика на болести на уринарната система

Остави коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Required fields are marked *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>