Рак на пикочния мехур
Злокачествен процес, който се среща по-често при мъжете, отколто при жените. Най-често представлява папиларен тумор, който расте към кухината на мехура и е свързан с него посредством краче. Понякога той може да расте в дълбочина на мехурната стена, когато има опасност да излезе извън органа и да метастазира в съседни тъкани, обхващайки лимфни възли, бял дроб, костна система и др.

Първият симптом на рак на пикочния мехур е хематурия /кръв в урината/, но не е болезнен. Липсата на болка спират пациента да потърси помощта на уролог и го стимулира да прибягва до самолечение, което често е фатално. С уголемяване на тумора се наблюдават често уриниране, трудност при изпразването на пикочния мехур, симптоми, които мъжът често пренебрегва. Авансирал по този начин ракът на пикочния мехур има летален изход.

Диагностицира се с ехограф, допълнително чрез цистоскопия и компютърна томография (скенер). При пациент с рак на пикочния мехур при ехографско изследване се вижда дефект в изпълването на пикочния мехур, което насочва към диагнозата и изисква провеждане на последващи диагностични тестове, вкл. биопсични. Подлежи на ендоскопско /при неинвазивни тумори/, лапароскопско или роботизирано лечение за частично или радикално отстраняване на органа. Често включва отстраняване на простатата/матката. След изписване на пациента лечението продължава с т.нар. интракавитарна химио или имунотерапия.

Доброкачествени тумори на пикочния мехур
Диагностицират се посредством ултразвукова диагностика, венозна урография, КАТ и ядрено-магнитен резонанс, като уретроцистоскопията и биопсията остават основни изследвания за поставянето на дефинитивна диагноза. Клинично може да останат непроявени или да причинят иритативни и обструктивни симптоми, в някои случаи са повод за неспецифична макроскопска хематурия /кръв в урината/.

Камъни в пикочния мехур
Образуването на камъни в пикочния мехур е резултат от задръжка на урината в мехура и често се комбинират с инфекция. Причините за недоброто изпразване на пикочния мехур могат да се разделят на две групи. Първо това е слабост на мускулатурата на пикочния мехур (детрузора), причинени от травми, неврологични заболявания, мозъчен инсулт, склероза, увреда на гръбначния мозък. По-често затрудненото оттичане на урината се дължи на уголемяване на простатата, стеснения в шийката на мехура или уретрата. Физиологичната реакция на детрузора на мехура е да компенсира този проблем като хипертрофира. С течение на времето обаче отслабва, стената изтънява, силата на мускулатурата отслабва и след уриниране той не се изпразва напълно. Това води до отстатъчна урина, чийто соли кристализират и образуват конкремент. Урологът често наблюдава и хронична уроинфекция. Подлежи на модерно лазерно лечение, диагностицира се чрез фотодинамична апаратура и/или ехограф.

Свърхактивен пикочен мехур
СПМ е наименование на група уринарни симптоми: от честото уриниране до неконтролируемо изпускане на урина.
Прочетете повече тук

Инфекция на пикочния мехур/Цистит
Представлява възпаление на лигавицата пикочния мехур, причинено от навлезли бактерии по хода на пикочния канал. На подобна инфекция са склонни хора, често боледуващи, с намален имунитет. Първите прояви са чести, болезнени позиви за уриниране и парене по хода на пикочния канал. Отделената урина обикновено е мътна. Понякога в резултат на спукване на малки кръвоносни съдове може да се получи кървене с различен интензитет. Диагностицира се чрез уродинамично изследване, ехографско изследване, лабораторни микробиологични уринни тестове. Лечението включва подходящ антибиотик и повишен прием на течности. Възможно е симптомите на цистита да отслабнат и дори напълно да спрат, но бактерия причинител продължава да персистира в организма и при спадане на имунитета отново се изявява клинично. Състоянието се определя като хроничен цистит и повлияването му е много труден и продължителен процес.

Всяко от тези заболявания изисква компетентната намеса на уролог, затова не пропускайте да се обърнете към лекар, ако усетите урологично неразположение, дори да няма изразена болка.