Бъбречната поликистоза (Polycystic kidney disease – PKD) е генетично онаследено заболяване №1 сред вродените бъбречни болести. До този момент, освен симптоматично, не е познато етиологично лечение за това заболяване, от което страдат над 12 млн. човека. Характерно за поликитозата е образуването на кисти в бъбреците. Кистите не са ракови образувания и са във вид на мехурчета с течно съдържание. Уврежданията на паренхима на бъбреците води до хронична бъбречна недостатъчност. Възможен симптом е и високото кръвно налягане.

Познати са два варианта на поликистоза: автозомно-доминантна и автозомно-рецесивна.

Последната се среща по-рядко и в повечето случаи води до летален изход. Проявява се в ранна детска възраст до 20 годишнината на индивида в съчетание с вродена чернодробна фиброза.

Автозомно-доминантната бъбречна поликистоза се проявява между 30 и 50 годишна възраст. Развитието й започва години преди това без симптоми.

С напредването на болеста, повърхността на бъбреците се покрива с множество кисти с различни размери, вариращи от милиметри до няколко сантиметра. При необходимост може да се приложи пунктиране на кистите с по-големи размери.

Често срещани симптоми, съпътстващи бъбречната поликитоза са:
- болки в коремната и поясната област
- наличие на кръв в урината
- хронична бъбречна недостатъчност
- артериална хипертония
- чернодробни кисти
- главоболие и световъртеж
- чревна дивертикулоза

Чрез генетични изследвания може да се установи наличието на предпоставки за развитието на поликитоза на бъбреците. Не може да се определи кога ще се прояви заболяването, но може да се вземат мерки по отношение на диетата и контрола над артериалното налягане. Евентуална урологична инфекция или дори бременност могат да доведат до ускорена прогресия на болестта.

При достигане на бъбречна дисфункция е наложително провеждането на хемодиализа. При усложнения се налага отстраняване на засегнатия бъбрек. При възможност се прави бъбречна трансплантация.