Всяка година ходя на санаториум, за да се поддържам възможно в най-добро здраве. Не съм добре със сърцето, но то кой ли е добре като мине седемдесетте. Другото ми слабо място е простатата. Лекувам се от години с Простамол – скъпо и без подобрение. Преди осем месеца усетих рязко влошаване при уриниране, тънка и прекъсната струя. Моят приятел Слави наскоро се беше оперирал с лазер и ми препоръча да махна проклетата простата. И аз тръгнах по неговия път. Преглед, изследвания, събрах парите и в края на краищата през юни се оперирах. Слушах всякакви съвети – да го направя зимата, да го направя лятото. Нямаше какво да чакам, защото успях да се вредя при един испански лекар – д-р Санча. Още като го видях преди операцията и ми стана спокойно, защото е стабилен мъж и веднага предизвика в мене доверие.

Така една събота следобяд легнах на операционната маса. Слава Богу попаднах на добър анестезиолог и с едно убождане в гръбнака ме направи безчувствен от кръста надолу. Знаех, че ми вкарват тръбичка в пениса, но не виждах точно какво правят. Само зърнах на един екран как прогарят простатата ми с лазер. Беше ми интересно, анестезиоложката от време на време си говореше с мене. И така около 30 минути. След това ме оставиха в реанимация за кратко. По-късно една сестра ме качи в стаята ми с инвалидна количка. Болка почти не усещах, затова и като мина действието на упойката отказах болкоуспокояващо. Още същата вечер станах и се разходих до балкона. Спах си съвсем нормално. На следващата сутрин ми махнаха катетъра. Прибрах се вкъщи по живо, по здраво. Сега уринирам без напрежение.

Разказ на Ст. А., на 71 г. от Пловдив