По честота камъни в бъбреците са третото заболяване на уринарната система, след баналните инфекции и увеличената простата. Те се срещат както при животните, така и при човека. Дори в древни записи се срещат симптомите на бъбречно-каменната болест.

Резултатите от лечението на заболяването много зависи от генезиса на камъните. Важно е да се определи дали са по съдържание магнезиево-амониев сулфатни и калциев фосфатни, което се смятат за причинени от инфекция или са уратни, които уролозите считат за причинени от кристалите пикочна киселина.

Първите, дори да бъдат премахнати, има висок процент шанс да се образуват отново, ако не е излекувана инфекцията. Вторите, появили се в резултат на урикозурия /голямо наличие на пикочната киселина в урината/ могат да се третират много успешно с медикаменти и подходяща диета. Тоест, минерализацията, която практически съдейства за образуването на камъни в отделителната система на човека, бива няколко вида и съответно има и различни подходи в лечението им.

Видовете камъни се разделят на:

• калциеви
• оксалатни
• фосфорни
• киселинни
• сулфатни
• магнезиеви
• други

Медиците смятат, че рисовите фактори за развитие на камъни са разнообразни, като основните са:

• процес на кристализация, т.нар. химични процеси, предизвикващи образуването на камъни, а именно много калций или оксалати в урината, повишено количество на пикочната киселина, липса на цитрати
• социално-икономически фактори
• хранене и напитки /недостатъчен прием на вода/
• работа – хората в офисите имат по-често бъбречно-каменни проблеми от тези, които работят на открито
• климат
• фамилна обремененост
• прием на специфични лекарства