Пиелонефритът (Pielonephritis) е бактериален възпалителен процес, който ангажира пиелона, откъдето и идва наименованието на болестта и интерстициалната тъкан и по-специално медуларната част на паренхимна. Предразполагащи фактори са нефролитиаза (камъни в бъбреците), придобити и вродени малформации, бременност. Острият пиелонефрит протича особено неприятно за пациента, като започва със силен болков синдром /най-често в кръста/ и с периоди на често и мъчително ходене по малка нужда, съпроводено напрежение, парене и болка при уриниране, фибрилитет. Почти задължително при лабораторно изследване се наблюдава уринна находка на левкоцити в седимента на урината и бактериурия, както и еритроцити в урината. Назначават се изследвания /кръвната картина/, която показва повишен левкоцитен брой, повишена утайка, повишени острофазови белтъци. Това е типичната клинична и лабораторна картина на остър дифузен пиелонефрит. Лечението е с антибиотици, според антибиотикограмата, въздействащи върху грам-отрицателни бактерии и не са нефротоксични (токсични за бъбреците). Препоръчва се домашен режим, обилен прием на вода и специална диета.

За разлика от острия, огнищният бактериален нефрит /апостематозен бъбрек/ се изявява нетипично. При този тип на пиелонефрит е възможно да липсват лабораторните белези за остро възпаление, клиничните белези на бъбречна инфекция, както и лабораторна уринна находка. Пациентът съобщава единствено за болка, което понякога води до погрешното му лекуване като пациент с бъбречна криза. Именно затова е необходимо извършването на ехографско изследване, при което се следи за „огнищни” зони в паренхима. Потвърждаване на огнищата се прави със гама-камерна сцинтиграфия или ЯМР.