Ракът на простатата е един от глобалните здравни проблеми. Това заболяване причинява все по-голям процент от смъртните случаи в следствие на рак сред мъжете. С увеличаване на продължителността на живота се увеличава честотата на откриване на рак на простатата и съответно смъртността от това заболяване. Медиците считат, че основните рискови фактори са придобити и в комбинация с някои външни фактори оказват голямо влияние върху риска от карцином на простатата ( важни са расата, диетата, богата на животински мазнини, наличие на тежки метали в околната среда и т.н.)
Все по-често се среща мнението, че мъже в напреднала възраст и с очакване на живот от 4-5 години е наложително те да се лекуват от рак на простатата по радикален начин. Дали това е справедливо и хуманно отношение към болен човек? Тъй като се прилага широко кръвното изследване простатен специфичен антиген ( PSA ) се дава възможност за диагностициране на все повече и повече пациенти в ранен стадий на заболяването. За здравната система обаче е натоварване да финансира прекомерно лечението на мъже в напреднала възраст. Затова самият пациент трябва да е проактивен за здравето си и да настоява и за профилактика, и за радикално лечение в случай, че има рак. Като други пречки за пристъпване към радикално лечение на карцинома част от лекарите изтъкват съпътстващи заболявания. Пациентите трябва да знаят, че съществуват методи за диагностика и лечение, които са щадящи и не предизвикват неоправдан риск дори за мъже със сърдечни и други проблеми. Следващ съществен, определящ момент е качественото провеждане на диагностичните изследвания, вкл. разчитането на хистологичните данни, на ЯМР, на костна сцинтиграфия както и оперативна намеса, която се извършва от опитни, доказани уролози. След извършване на оперативна намеса, лъчетерапия или хормонално лечение от изключителна важност е проследяването (активен мониторинг) на състоянието на пациента, общата му кондиция и скрининг на евентуален рецидив.
