Хората с диабет по-често страдат от инфекции на пикочните пътища (ИПП, наричани още уроинфекции или инфекции на уринарния тракт) поради хипергликемия.
Високото ниво на кръвната глюкоза при лош контрол на диабета, води до отделяне на глюкоза в урината. Глюкозата представлява благоприятна хранителна среда за усилен бактериален растеж и за микробна колонизация на урината. Понякога тези инфекции протичат безсимптомно, но често предизвикват мътна урина, лош мирис, болка или парене при уриниране, напрежение в долната част на таза, чести позиви. Инфекциите могат да засягат както само пикочния мехур /цистит/, причинен от ешерихия коли, клабсиела или протеус, както възходящи (асцендентни, ретроградни) уроинфекции на горните отдели на пикочната система и на бъбреците. Това са опасни състояние като пиелонефрит (възпаление на бъбречните легенчета и околната бъбречна тъкан) или по-леките възпаления на пикочните пътища, които подлежат на терапия с антибиотици.
Важно е да се каже, че уроинфекциите рецидивират и стават хронични. Продължителното и прецизно лечение с точният антибиотик е ключово. При пациентите с диабет и ИПП се препоръчват антибиотици, които се отделят в активна форма през бъбреците. Избягва се приложението на антимикробни средства с потенциални токсични ефекти за бъбреците.
