Камъни в бъбреците, пясък в бъбреците (уролитиаза, нефролитиаза)

A-AA+

Образуването на камъни или пясък в бъбреците е едно от най-често срещаните урологични заболяванияБъбреците са част от отделителната система, разположени са зад коремната кухина, в ниската част на гърба. Основната им функция е да преработват преминаващата през тях кръв и да отделят урината. Чрез урината организмът се освобождава от всички отпадни вещества, образувани при метаболитното усвояване на храни и напитки. Бъбреците са своеобразен филтър за тялото и освен това имат редица други важни функции – те участват в производството на важен за костите хормон, регулират вътрешната среда и количеството вода в организма и др.

От бъбреците излизат двата уретера – тръбички, по които урината достига до резервоара, наречен пикочен мехур. Неговата роля е да съхранява урината до момента, когато чрез мускулен спазъм тя не се насочи към уретера или т. нар. пикочен канал и да се изведе извън тялото. Образуването на камъни/пясък в бъбреците е едно от най-често срещаните урологични заболявания. Медицинското му наименование е нефролитиаза, но може да се срещне също като бъбречна калкулоза или уролитиаза. Хиляди хора в България страдат от бъбречно-каменна болест, а страната е в район, където особено често се среща този проблем. Засегнати са както жени, така и мъже, въпреки че силният пол страда по-често от заболяването. Представителите на бялата раса имат по-често проблеми с камъни в бъбреците от хората с тъмен цвят на кожата.

Камъните са единични или множествени, едностранни или двустранни, местоположението им може да е малка бъбречна чашка, голяма бъбречна чашка, бъбречно легенче, по цялото протежение на уретрера, в пикочния мехур. Бъбречно-каменна болест, която е оставена без лечение може да доведе до сериозни нарушения във функцията на органа!

Какво представляват камъните?
Камъните най-често се откриват в бъбреците, но могат да се срещнат и в другите части на отделителната система – уритерите, пикочния мехур или уретрата. Смята се, че в резултат на кристализиране на минерални соли и киселини и нарушен баланс на киселинния състав на урината постепенно се образуват конкременти.
Част от частиците, образувани чрез т.нар. кристализация излизат по естествен път през пикочната система, но друга част предизвиква сериозни проблеми.

Какви видове камъни има?

Многообразието на бъбречните камъни е голямо – те се различават както по големина, така и по структура и състав.

Най-често се образуват калциеви камъни – когато при увеличена абсорбация на калции в червата в урината се натрупват оксалати, цитрати, магнезий и най-вече калций. Други камъни са съставени от магнезий и амониев фосфат и се наричат струвитни. Счита се, че са резултат от инфекция в пикочната система и причинител са някои видове бактерии. Най-рядко се срещат цистиновите камъни, за които виновник е дефект в обмяната на веществата и натруване на цистин. Срещат се камъни, съставени от пикочна киселина, когато менюто е наситено с месо и животински вътрешности, които правят урината киселинна. Те са особено типични при болни от подагра.

Обичайно камъните са със смесен състав и варират от размер на кристалче захар до няколкосантиметрови образувания (в практиката са срещани и камъни с размери на топка за голф!). Сериозен проблем са отливъчните конкременти, които заемат цялата кухина на бъбрека и са особено трудни за лечение.

Каква е причината за образуването на камъни?

Смята се, че бъбречно-каменната болест се влияе от много фактори. Както вече споменахме има райони в света, т. нар. ендемични области, където хората по-често страдат от уролитиаза. Неблагоприятна може да е външната среда – прекалено горещият климат, когато човек се поти много и губи течности. Качеството на водата, наситена с определени елементи също дава отражение върху заболеваемостта.

Деликатният баланс на вещества в урината, веднъж нарушен по някаква причина, води до кристализирането на съществуващите съставки. Със сигурност високи нива на калций, оксалати, пикочна киселина и дори специални медикаменти играят съществена роля при създаването на конкременти. Определени храни и напитки, както и тяхното количество, също така са фактор за образуване или за предотвратяване на образуването на бъбречни камъни.

За основен причинител се смята и наследствеността – генетична предразположеност се открива лесно чрез фамилна анамнеза. Възможно е предразположението към повишено ниво на калций в кръвта да се предава от поколение на поколение. Генетично обусловените болести също са рисков фактор – бъбрецна ацидоза, метаболитни смущения и др.

Ендокринните заболявания – това са нарушения във функцията на жлезите с вътрешна секреция също са рисков фактор. По-специално, увеличеното производството на хормона PTH причинява повишено отделяне на калций от костите в кръвта, откъдето преминава и в урината.

Специалистите твърдят, че на по-висок риск са подложени хора, които имат:
• хиперкалциурия – високо ниво на калция в урината, обикновено в резултат на наследствен дефект, при който от храната в червата се всмуква по-голямо от обикновеното количество калций и той впоследствие може да образува камъни в съчетание с фосфати и оксалати (това са най-честите камъни в бъбреците)
• хиперурикемия и подагра – състояние , свързано с високи нива на пикочната киселина в кръвта, тъканите и урината
• хиперпаратиреоидизъм – повишена функция на околощитовидните жлези
• обезводняване на организма поради различни причини с малко количество отделена и преминала през пикочните пътища урина
• инфекция на пикочните пътища – свързана с образуването на т.нар. струвитни камъни
• ренална тубулна ацидоза – вродено бъбречно заболяване
• генетично заложени дефекти на обмяната на веществата като хипероксалурия (висока концентрация на оксалати в урината) и цистинурия (метаболитен дефект, свързан с натрупване на голямо количество от аминокиселината цистин, която е неразтворима)
• хронични възпалителни заболявания на червата и злокачествени заболявания
• прием на някои лекарства, като диуретици (обезводняващи), лекарства прилагани при СПИН, прием на големи количества витамин Д и др.

Как можем да разберем, че имаме камъни?

Много хора имат камъни в бъбреците години наред, без да усетят дискомфорт. Проблемите при бъбречно-каменната болест идват, когато конкрамента започне да мигрира в отделителната система. Най-често в най-тясната част – уретерът камъните „засядат” и предизвикват сериозна болка. Пациенти споделят, че силата на бъбречната колика е толкова сериозна, че може да се сравни единствено с родилната болка. Характерно за бъбречната криза е внезапния старт (много често и през нощта), интензитета на усещането, намаляването и увеличаването на болката и др. Неприятното усещане се предизвиква от спазъм на гладката мускулатура на стената на пикочните пътища, която се опитва да изтласка камъка по надолу в посока към пикочния мехур. Болката от камъни често се излъчва от гърба и хълбока към слабините. Болният няма покой, постоянно търси поза, която да облекчи страданието, чувства затихващи и усилващи се спазми. Често пациентът получава сърцебиене, гадене, световъртеж, изпотяване и обща физическа отпадналост. Ако кризата е свъзана с инфекция на отделителната система може да се стигне до повишена телесна температура и втрисане.

Друг показател за проблеми с камъни в бъбреците са следи от кръв в урината, които оставя преминаващият през пикочните пътища конкремент, който наранява лигавицата, ако е с неправилна форма и остри ръбове.

На последно място бъбречната криза може да се прояви чрез чести позиви за уриниране, чувство на ненапълно изпразнен пикочен мехур, отделяне на малко количество урина, парене или слаба болка.

Как да се реагира при бъбречна криза?

Ако внезапно се появи силна, пронизваща болка в слабините, хълбоците, гърба и/или корема, която е придружена от изтръпване, гадене, затруднено уриниране и обща слабост следва да се обърнете към лекар. Понякога тази болка може да имитира други болести, като апендицит, херния, извънматочна бременност, простатит.

Прегледът ще цели първо да изключи спешни и животозастрашаващи състояния като остър апендицит, панкреатит, холецистит, илеус и други. Когато се докаже, че кризата е в резултат на уролитиаза се пристъпва към болкоуспокояващи и спазмолитици. Препоръчително е болният да е в покой. Ако липсва инфекция облекчаващи състоянието са топли компреси и вани.

След като първоначалната криза се овладее наложителни са изследвания, които да установят размерите, местоположението и състава на конкремента, както и дали са засегнати по някакъв начин вътрешни органи.

Какви са начините за диагностициране на уролитиазата?

  1. Рентгенография – подходяща за откриване на всякакви видове камъни, освен уратните, които не се виждат на рентгенова снимка. Методът е популярен, но не дава достатъчно информация на уролога за състоянието на засегнатия бъбрек.
  2. Анализ на урината
  3. Ехография – универсално изследване, което дава представа и за състоянието на бъбрека, вкл. усложнения като пилонефрит. Важно е да бъде направено с модерна техника, която предоставя възможност на специалиста на достатъчно голям екран да види в детайли и паренхима на органа.
  4. Венозна урография – дава информация както за самия бъбрек, така и за функцията му. Представлява инжектиране на контрастно вещество, което при рентгеново заснемане следи за степента на отделяне на контраста от бъбрека. Чрез изследването могат да се открият и бъбречни аномалии.
  5. Компютърна томография или скенер – тежко за пациента изследване, което дава добра информация за уролога, но натоварва и облъчва организма.
  6. Ендоскопско изследване (цистоскопия, пиелоуретероскопия) – достигане до конкремента през естествените отвори на тялото чрез оптична апаратура. Резултатно, но скъпо изследване, което изисква упойка и не е оправдано при повечето случаи.
Харесахте ли статията? Споделете я с приятели!
реклама

Профилактика и лечение на урологични заболявания в Хил клиник

Урология на простатата
Всеки мъж, живял достатъчно дълго се сблъсква с проблеми с простата си.
Урология на камъните
Иновативен лазерен метод за разбиване на всички видове урологични камъни, където и да се намират.
Обща урология
Индивидуален подход, ефективно лечение и профилактика на болести на уринарната система

Остави коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Required fields are marked *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>